АПР 21 Новини | БългарияОбнови

Ильо воевода - патриархът на българските воеводи

0 коментара0/5

На 17 април преди 120 години умира известният български хайдутин и революционер Ильо воевода.

Ильо воевода - патриархът на българските воеводи
 © БГНЕС

 Ильо воевода е роден през 1805 г. град Берево. След спречкване с турския главатар, който задирял сестрите му, Ильо Марков заминава за Рилския манастир при свой роднина калугер, където е назначен за пазач. Там се среща с Неофит Рилски и други просветни дейци.

През 1850 след скарване с Ильо, беровския Мехмед байрактар стреля из засада и ранява брат му. За да си отмъсти, Ильо убива турчина и излиза в планината. Събира малка дружина, с която броди няколко години из Малешевско, Пиянец и Осогово.

Байрактар е сестра му Мария Попгеоргиева. По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) четата му нараства до 70 души. През 1854 г. турците в Дупница се готвят да нападнат българското население. Научавайки за това, Ильо войвода праща хабер, че турската махала ще се изравни със земята, с което спасява българите. Като разбират, че със сила не могат да се справят с войводата, турците решават да постигнат това с хитрост.

От 1860 г. Ильо войвода прехвърля четата си в Сърбия, а през 1861 г. се включва в Първата българска легия. Тук той става помощник на Георги Раковски при военната подготовка на легистите. На 2 юни 1862 г. при щурмуването на Кале мегдан Ильо войвода проявява изключителна храброст, командва батальона, на който е поверено знамето на легията.

След разтуряне на легията от сръбското правителство, Ильо Войвода с част от четата си се настанява в Крагуевац. Научавайки за неговото участие в легията, турците отново арестуват семейството му и го закарват в затвора в Скопие, където са държани под най-строг надзор.

Найден Геров посещава затворниците и им помага. След 2 години престой в Крагуевац, Ильо войвода се връща в Белград, където е награден от княз Михаил Обренович с орден и титла и му е отпусната пенсия от 150 динара. Взема дейно участие с чета от 300 души, заедно със синовете си Никола и Иван, в Сръбско-турската война от 1876 г. В края на войната, при село Делиград, в големите боеве между сърби и турци Ильо войвода преминава с четата си през първата линия на сръбската войска, но е тежко ранен. Нещастието е не само физическо, но и морална покруса, защото куршумът бива изпратен от сръбски офицери.

Руско-турската война от 1877 – 1878 г. заварва Ильо войвода в болницата. Още неоздравял от раните си, той заминава за Свищов и се поставя в услуга на руското командване, което му дава чин капитан и го прави командир на опълченска чета. Води отряда в Ловешко в турския тил. При преминаването на Балкана е в Западния отряд на генерал Йосиф Гурко. На 11 януари 1878 четата на Ильо Войвода, заедно с руски войски, влизат тържествено в Кюстендил. В края на януари той повежда четата към родното Малешево. Посрещнат с големи почести от управата и населението, той заповядва да се събере оръжието от турското население, подпомага избирането на съвети на старейшините, начело с председател във всички села. На 22 март Ильо войвода отива в Сан Стефано. Там получава и поредния си орден „За храброст“.

След подписването на Берлинския договор (1878), според който Царевоселско и Малешевско остават под турска власт, Ильо войвода със семейството си се установява на постоянно местожителство в Кюстендил.

Не престава да се интересува и работи за свободата на поробена Македония. Заедно с митрополит Натанаил и Стефан Стамболов разработва план за освобождението ѝ. Участва в Кресненско-Разложкото въстание от 1878 – 1879 г., като води чета по десния бряг на р. Струма. По настояване на Стефан Стамболов, Народното събрание му отпуска пенсия от 220 лева месечно.

Въпреки напредналата си възраст, с четата си участва и в Сръбско-българската война през 1885 г. Четата е част от Радомирския отряд и е под командването на Димитър Беровски. Сражава се при Брезник, Сливница, Враня, Краище и с. Извор. Поради участието на Ильо войвода във войната, сръбското правителство му отнема отпуснатата от княз Обренович пенсия.

През 90-те години, когато започва активното четническо движение в Македония и Одринско, Ильо войвода с интерес следи събитията и поощрява четниците, минаващи през Кюстендил. Престарелият Ильо войвода дава ценни съвети при изграждането на четническия институт на ВМОРО. Необикновената храброст на Ильо войвода и подвизите му са възпети в множество народни песни и още приживе му създават легендарна слава.

Издъхва в Кюстендил през 1898 г. Погребението му, в което участва целият град, многобройни привърженици, почитатели и приятели, се извършва тържествено и с почести. /БГНЕС

Още от "България"

Кметицата на "Младост" остава в ареста

Кметицата на "Младост" остава в ареста

Спецсъдът остави в ареста кметицата на "Младост" Десислава Иванчева , предаде репортер на БГНЕС.

В Съдебна палата се проведе пресконференция за ареста на кметицата на Младост Десислава Иванчева

Иван Гешев за случая "Десислава Иванчева": Светнаха всички като коледна елха

В кабинета на Десислава Иванчева намерихме стотици преписки, за които се твърди, че са изгубени и се ползват за изнудване.

Арестуваха кметицата на "Младост" в София с подкуп

Арестуваха кметицата на "Младост" в София с подкуп

Кметицата на район Младост Десислава Иванчева бе арестована на ключово столично кръстовище пред Спортната палата, където бе държана, окована с белезници повече от пет часа, предаде репортер на БГНЕС.