ЮНИ 26 Новини | ЗвездиОбнови

Камелия: Със старостта вървим ръка за ръка

2 коментара0/5

В новото си амплоа – ментор в музикалното шоу „Гласът на България“, Камелия продължава да впечатлява не само своите почитатели с визията си.

Камелия: Със старостта вървим ръка за ръка
 © СН. ЛИЧЕН АРХИВ

Пищната блондинка не крие 46-те си години и като че ли с още по-голяма увереност от преди пръска около себе си женственост и сексапил. Трудно е да се повярва, но тя сподели пред Story, че в зората на кариерата й е било точно обратното - имала толкова силна сценична треска, че дори гласът й я е предавал. Какво означава да се научиш да се себеизразяваш и как една красива жена може да не се страхува от старостта?

Вече две години се продуцираш сама. Съжаляваш ли понякога, че напусна „Пайнер“?

Не. Този избор не е емоционален, не е направен напук, а е осъзнато решение, до което съм стигнала през последните няколко години, докато бях в „Пайнер“. Когато нещо е приключило, преживяно е, то вече няма как да ми липсва.

Печелиш ли достатъчно?

Да се изразя така - и тогава, и сега се чувствам добре в този аспект.

Приятелят ти Цветин е отдавна твой мениджър и сигурно сте се сработили идеално, но имало ли е моменти, в които си си казвала, че е по-добре да не работиш с човека, с когото живееш?

Аз нямам база за сравнение – не съм живяла с друг мъж, който не е бил част от моята професия. Не знам как е при другите хора, но за мен това е прекрасно, защото имам до себе си човек, който обича Камелия и като човешко същество, и заедно изграждаме продукта Камелия. Никога не ни е скучно. И дори да съществува понякога напрежение и изпускане на нерви, то имаме достатъчно време, докато стигнем от точка А до точка Б, нещата да се успокоят и изяснят.

Ти си на 46 и продължаваш да изглеждаш все така прекрасно. Ген ли е това, или много отговорна поддръжка?

И двете. Всеки един от нас идва на Земята със свой генетичен код. Оттам нататък, като пораснем и станем разумни същества, можем да се погрижим за тялото си. За мен тази отговорност да храня тялото си правилно и да живея правилно не е нито фиксидея, нито е продиктувана от страх да не се разболея или да не умра.

Кое за теб е „правилно“?

Трябва да си информиран - коя вода е структурирана, коя храна е алкална, да даваш на тялото си чист въздух, слънце и спорт. Когато живееш по този начин, тогава трябва да се научиш и как да се себеизразяваш. Това е особено важно. При много хора, дори да се хранят правилно и да спортуват, това себеизразяване липсва и това запушва всичко останало.

Какво имаш предвид под себеизразяване?

Когато всички, дори близките ми приятели, ми казват, че нещо в личния или в професионалния ми живот е правилно, така трябва да бъде или че трябва да постъпя по даден начин, а аз усещам с цялото си същество, че не е така, че това нещо не е моето и не ме радва, просто не се страхувам да кажа: „Хора, това не е за мен.“ Човек не бива да позволява да натрупва „боклуци“ в себе си. Напрежението е боклук. Трябва да сме наясно със себе си е да не се страхуваме да го кажем. Стига, естествено, да не нараняваме други хора с това.

Кое е правилно и неправилно за теб: интуицията ли си слушаш, или здравия разум?

Научих се, че колкото по-малко мисля, толкова по-разумно живея. Когато прекалено си блъскаш главата в мисли, то несъмнено ще се появи трети, четвърти вариант и започваш да се объркваш. Ние няма как да знаем до какво би ни довело едно решение, защото има обстоятелства, които не зависят от нас. Винаги изглеждаш философски настроена, над нещата.

Може ли все пак една красива жена да не се страхува поне малко от старостта?

Не мога да се страхувам от нещо, което е част от мен. В момента, в който съм се родила, аз вървя по този път. Била съм и на 18 години, и на 26, и на 36... Ако съм се страхувала от старостта, тези години просто ще са преминали, без да ги изживея. Кожата, зъбите, косата ми няма как да са като на 20-годишно момиче, нещата се променят. Ако жената може малко да забави този процес - да си сложи фасети, екстеншъни, да прави процедури за лицето, да спортува, да се храни правилно, тогава не е чак толкова плашещо. Аз вървя ръка за ръка със старостта, живея комфортно с нея. Знаеш ли кога човек остарява наистина? Когато спре да се развива. А това може да стане и на 30 години.

Ако можеш да изживееш отново един момент от живота ти, кой би избрала?

Няма такъв момент. Защото преживявам всеки един миг, когато той се случва, всеки един е прекрасен и преживян. Защо да ми се случва нещо старо? Аз искам да ми се случват нови неща.

Да поговорим за „Гласът на България“. Имаш ли определена роля, поставена от продуцентите, как трябва да се държиш?

Не, ние нямаме сценарии. Всичко, което виждате, е естествена реакция на момента – понякога съм учудена дори от собственото си решение. Това е много интересен формат, защото ние нищо не знаем. С гръб сме към едни хора, които този сезон, както се вижда, всичките са пеещи, от тях да изберем по-пеещите и това е толкова трудно, че ние самите понякога се объркваме – дали пък не сме пропуснали някого много талантлив? Това е отговорна, тежка задача.

Защо прие да участваш, мислиш ли, че предаването ще е PR за теб, или просто е нещо ново и интересно?

Ако имам нужда от PR, мога да си пусна просто една провокативна снимка и да бъда във всички сайтове. Ако в даден момент не се пише за мен, то явно не трябва – така го разбирам. Приех да съм ментор в това шоу, защото е ново предизвикателство за мен. Ние сме там не като учители, а даваме съвети от позицията на хора, успели в шоубизнеса, как даден човек с потенциал в себе си да заблести още повече. След това има още много работа – нужен е характер, постоянство, отдаденост – все неща, които ако дори един много талантлив човек не притежава, ще си остане с един гол глас. Тук мога да споделя всички трудности, през които съм преминала в моята кариера, как съм успяла да преодолея страха, срама, да се намеря и да се открия цялата.

Било те е страх и срам да излезеш на сцена?

Появата ми на сцена разтреперваше цялото ми същество, а страхът и срамът кривяха гласа ми. Имала съм такива преживявания – участвам в живо предаване, не мога да овладея емоциите си и - дотам. Това не е никак добре, защото хората го виждат и си казват, че не мога да пея. Механизмите за справянето със сценичната треска са едни от ценните неща, които мога да дам на хората в моя отбор, защото съм я преживяла.

Автор: Лидия Спириева

Материалът е любезно предоставен от сп.Story

сп.Story

2 коментарaДобави коментар »

Jeday

От Jeday26.04.2017, 16:21 ч.

Камелия има много сладко дупе и винаги облещва баджаци в Гласът на България. Сладурана!

Виж всички коментари за "Камелия: Със старостта вървим ръка за ръка".

Още от "Звезди"

Киану Рийвс - моята спътница смъртта

Киану Рийвс - моята спътница смъртта

Заради поредицата трагедии в живота си Киану Рийвс е на „ти“ със свръхестествените явления, а парапсихолози са убедени, че е безсмъртно същество

Певците от ММ поколението

Певците от ММ поколението

Какво се случва с ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ, КОИТО ПРЕЗ 90-ТЕ ГОДИНИ УСПЯХА да възродят любовта на родните меломани към БГ музиката.

ЪПСУРТ: Психиатрите не бива да остават без работа

ЪПСУРТ: Психиатрите не бива да остават без работа

Ицо Хазарта, Бат Венци и Буч вече 20 години творят – имат пет албума в дискографията си и всяко парче се превръща в хит. Ето и какво казаха рапърите в специално интервю за Story.