ЯНУ 24 Новини | СвятОбнови

Почина Фидел Кастро

От 0 коментара0/5

Бившият кубински лидер Фидел Кастро почина днес в дома си в Хавана, предаде АФП.

Фидел Кастро
Фидел Кастро

Информацията бе потвърдена от неговия брат Раул Кастро, който е настоящ президент на страната, в националния телевизионен ефир. През своя живот той многократно успяваше да се измъкне от смъртта. По официални данни срещу него е имало 638 опита за покушение, поръчани от САЩ. Той ще бъде кремиран днес.Фидел Кастро ще остане в историята като един от най-дълго служилите владетели в света и незаменим герой от модерната история. Той успява да въстане срещу американската власт в Куба и да оцелее след многократни опити да бъде смачкан и убит. Той дори успя да стана свидетел на историческото възстановяване на дипломатическите отношения с Вашингтон миналата година.

Фидел Кастро се ражда през 1926 г. в плантация за захарна тръстика край Биран, Източна Куба. Въпреки спорните сведения за началното му образование, повечето данни посочват, че завършва средното си образование през 1945 г. в Йезуитското подготвително училище „Белен“ в Хавана. По-късно през същата година той започва да учи право в Хаванския университет, където се включва активно в сблъсъците между студентски групи с различни политически възгледи.

На 21 години Фидел Кастро се присъединява към лявата Ортодоксална партия, основана малко преди това от Едуардо Чибас. Чибас се кандидатира за президент, като обвинява президента Рамон Грау Сан Мартин в корупция и се обявява за премахване на стария политическия елит и установяване на икономическа независимост от Съединените щати. Макар че Чибас губи изборите, Кастро става един от неговите най-активни поддръжници.

След дипломирането си през 1950 г. Фидел Кастро започва юридическата си кариера в Хавана, но остава все така активен и в политическата си дейност. Неговите силно националистически възгледи и противопоставяне на влиянието на САЩ в кубинските вътрешни работи му донася популярност. По време на кандидат-президентската кампания на Едуардо Чибас през 1951 г. Кастро присъства на радио предаване, по време на което Чибас се самоубива.

Година по-късно самият Кастро се кандидатира за място в парламента, но изборите са отменени след военен преврат, оглавяван от генерал Фуленсио Батиста. Режимът на Батиста се ползва с подкрепата на консервативните среди в Куба и е официално признат от Съединените щати. Кастро, който по това време се разграничава от Ортодоксалната партия, прави опит да предяви формални обвинения срещу Батиста в нарушение на Конституцията, но Конституционният съд отказва да разгледа внесената от него петиция.

През следващите месеци Фидел Кастро изоставя окончателно адвокатската си практика, за да се посвети на революцията. Той организира нелегална група, в която участва и брат му Раул, с намерението да извърши преврат срещу Батиста. За тази цел на 26 юли 1953 г. групата организира нападение срещу казармата Монкада, военен гарнизон край Сантяго де Куба.

Резултатът е катастрофален - над 60 от 135-те души, участващи в атаката се убити. Кастро и част от участници успяват да избягат в планините Сиера Маестра, но малко по-късно са заловени. Не е напълно изяснено защо Фидел и Раул Кастро не са убити при залавянето, както повечето им съучастници. След нападението на казармата Монкада Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор. Пред съда Кастро произнася всеизвестната реч „Историята ще ме оправдае“. Той започва да излежава присъдата си в затвор за политически активисти на остров Пиньос, но през май 1955 г. е освободен при обща амнистия и заминава за Мексико.

Фидел Кастро

На 2 декември 1956 г. се връща нелегално в Куба заедно с осемдесет свои последователи, сред които е и Че Гевара. Осемнадесет месеца Кастро води партизанската съпротива от базата в планината Сиера Маестра. През март 1958 г. публикува манифест, с който призовава кубинците на всенародна борба срещу Батиста. Избухналото въстание е толкова успешно, че той триумфално влиза в Хавана на 8 януари 1959 г. и след един месец става министър-председател на Куба.

Кастро превръща Куба в социалистическа държава, извършва големи промени в държавата от социално и икономическо естество. Създава програми, които изцяло повишават грамотността на нацията и повишават качеството на здравните грижи за почти всички кубинци. На 17 май 1959 г. се извършва национализация на промишлеността, банките и външната търговия. Започва се и аграрната реформа, която въвежда кооперативите като форма за владеене и обработка на земята. Забранява се едрата поземлена собственост и владеенето на земя от чужденци. Все повече и повече се задълбочават и политическите взаимоотношения между Куба и СССР.

Кастро подкрепя и революциите за национално освобождение в Латинска Америка, Африка и Азия и става лидер на държавните глави на нациите, които скоро са се освободили от колониалните сили. Той заема силна отбранителна позиция срещу САЩ, които преди това са били метрополия на Куба. Много американски политици виждат в социалистическата политика на Кастро (а по-рано – и в съюза му със СССР) заплаха за сигурността на САЩ. През 1961 г. САЩ влошават дипломатическите си отношения с Куба. Американският президент Дуайт Айзенхауер обвинява Кастро, че тласка Куба в ръцете на СССР и на Никита Хрушчов. От 17 до 19 април 1961 г. американското правителство провежда военна операция срещу Куба – САЩ формират наемническа армия от кубински изгнаници, която нахлува в острова с цел да свали от власт управлението на Кастро. В Залива на прасетата кубинската армия убива голяма част от нашествениците и пленява останалите около хиляда души.

В периода 22 – 28 октомври 1962 г. възниква Карибската криза. Американски разузнавателни самолети U-2 откриват кораби на СССР, пренасящи към Куба ракети с атомни бойни глави. Заснети са и ракетни площадки на територията на Куба с насочени ракети към САЩ. Светът е изправен пред ядрена война. Съветският лидер Никита Хрушчов, притиснат от американския президент Джон Кенеди, отстъпва, предлагайки тайно изтегляне на американско въоръжение от Турция, което предложение се приема от САЩ. В замяна на това Съветите изтеглят своите ракети от Куба. След Карибската криза ЦРУ счита Кастро за един от най-големите си врагове и извършва многократни опити за покушение срещу него (по данни на кубинското контраразузнаване става дума за точно 638). Опитвани са различни отрови, бомби, снайперски разстрел, заразяване с туберкулоза и др., но без успех за американците.

След Карибската криза СССР значително подпомагат износа на кубинската захарна тръстика и продуктите от нея, както и изкупуват за нуждите на СССР голямо количество тръстика, произведена в Куба. Това е от жизненоважно значение за снабдяването на острова, както със стоки от първостепенна необходимост така и с други стоки, тъй като голяма част от населението на страната гладува, а САЩ са наложили на Куба блокада, поради недоволството си от политиката на Кастро.

През 1965 г. Кастро става Първи секретар на Кубинската комунистическата партия и трансформира страната в еднопартийна система и социалистическа република. 2 години по-късно съобщава, че Ернесто Че Гевара е загинал в Боливия по време сражения на партизански отряд с правителствени боливийски войски.

По време на политическата си кариера Фидел Кастро посещава България два пъти – през 1972 и 1976 г.

В писмо на 18 февруари 2008 г., пет дни преди края на своя мандат, Кастро заявява, че не желае и няма отново да заеме поста председател на Държавния съвет и главнокомандващ армията. Фидел аргументира решението си с желанието да се концентрира върху вече влошеното си здравословно състояние. Още същата година парламентът на Куба избира брат му, Раул Кастро за президент на Куба и до днес той изпълнява тази длъжност.

Няма коментариДобави коментар »

Няма добавени коментари към тази статия

Добави коментар за "Почина Фидел Кастро".